В сянката на Борисов

Milliarium Aureum* – откъс от книгата

Milliarium Aureum*

SMS1f(* Милиариум Ауреум (Златния милиариум) е позлатен бронзов монумент, издигнат от император Октавиан Август през 20 г. пр. н. е. на централния Римски форум в Древен Рим. Това е символичната точка, от която излизат всички пътища в цялата империя и от нея се измерват всички разстояния (и до днес в Италия). На монумента са били изписани всички големи градове в империята и разстоянията до тях. Древната фраза „Всички пътища водят към Рим“ е свързана с Милиариум Ауреум. – бел. ред.).

Напрежението в автомобила беше добило веществена форма и можеше да се реже с нож, това налагаше то да бъде освободено най-малко чрез отваряне на прозорец, но на никой не дойде подобна идея наум. Указателната табела за ресторант на 2 км. изглежда беше решението. Обикновено ресторантите са арена на множество териториански спорове и сделки, като някои лекари на обществото дори наричаха „разговори на бели покривки“. Спряха в крайпътното ресторантче, където се разделиха, а в заведението останаха само Бойко и преторианците. Ядоха и пиха на воля, после си тръгнаха. Сервитьорът изтича в опит да ги помоли да платят сметката, но Вожда така го изгледа, че момчето изпусна кърпата, с която усилено си триеше ръцете.

— Ама какво ще правя сега — промълви нещастникът, тъй като това беше най-голямата сметка за деня, а беше на процент.
— Не се притеснявай, няма да ти ги удържа от заплатата — каза му собственикът — още си млад и не знаеш. Още като главсек Бойко минаваше с тайфата и не плащаше, ние ресторантьорите сме му свикнали. Тук-там има хотелиери дето не могат да го преглътнат, ама и на тях все някога ще им дойде акъла.
— А моя процент? — поинтересува се сервитьорчето.
— Явно и на теб ще чакам да ти дойде акъла. Как да ти платя процент от нещо, което не съм взел, а?
— Амааа, аз нали съм си свършил работата? Даже бях прекалено любезен, защото са „високи гости“ — недоумяваше момчето и гледаше с големите си очи циничния шеф. На него парите му трябваха, имаше болно сестриче, за което се грижеха заедно с майка му, а парите все не стигаха… Момчето имаше достойнство и не се молеше на другите по телевизията за дарения, просто искаше да получи това, което беше изработил… Но законите на Територията бяха различни…

По обратния път, след раздялата с т. нар. „социолози“, беше мълчалив и нямаше желание да командва машината. Седна отзад и написа SMS на експертката: „Ela na arenata do 30 min tam 6te igraya ma4 a ti 6te mi dokladva6 :-)”. Краткият отговор „окей“ не го задоволи и Той й изпрати втори SMS: „Kato doide6 – gledai da e s bluskata a moje I bez neya”. Като предаваме така неговите есемеси, запазваме оригиналния правопис. Той е много начетен и няма никакви проблеми с правописа и пунктуацията, но вероятно така смята за правилно писането на SMS-и.
Експертката му отвърна с усмивка и той си помисли „готова е, няма какво повече да се хабя“. Таман да й отговори, когато телефонът Му тревожно пак иззвъня. Знаеше кой е. На екрана се беше изписало „Трисеров“. Нямаше да е за добро. Няколко десетки секунди се чудеше дали да вдигне, но в крайна сметка любопитството надделя. Благодарният събеседник започна да се осведомява за здравето и делата Му, което беше твърде досадно за Бойко Методиевич, „ако можеше да ми казват директно за какво се обаждат, без добър ден и другите им простотии…“, помисли си Вожда. Някаква мижава Комисия по конфискацията била запорирала имущество на Трисеров и той не могъл да ползва автомобилите си, нито пък луксозните си вили, „знаеш много добре колко смешно е това обвинение в пране на пари“ – завърши нещастният политик, сменил няколко партии. Бойко в действителност много добре знаеше за несправедливото обвинение, то щеше да бъде основателно, ако Трисеров бе обвинен в търговия с влияние, корупция и контрабанда, но приятелски настроената прокуратура към всички платежоспособни клиенти, не отправи такива упреци. Вожда се сети, че и Ординареца се разследва от същата комисия и реши да направи 2 в 1. Обеща на нещастния Трисеров да помогне. Веднага набра услужливия председател на комисията, който всъщност беше протеже на Императора, този човечец беше услужил и на самия Методиевич в разследването на някакви телефонни записи, които незнайно как бяха изтекли в публичното пространство. Мижитурката, тогава прокурор, беше заключила „няма данни за престъпление“. Опасна мижитурка беше тази, веднага осребри услугата си — поиска назначение за себе си, а после и за наложницата си, която беше назначена за говорителка на „главния“ Кацаров. Малко се колебаеше Бойко дали да звъни на този измекяр, но в крайна сметка реши, че достатъчно дълго беше отлагал разговора заради Ординареца, а току-що даденото обещание към Трисеров нямаше никаква стойност, защото Неговите обещания бяха винаги безценни.

— Ало, Пламене?! Какво става с преписките на моя човек и на Трисеров? – запита директно Бойко. Той имаше привилегията да пропуска безсмислените уводи.
— Ами на Ординареца сме турили преписката в 10-та глуха, по нея не се работи, а и никой не се интересува от състоянието й. (Че кой ще се интересува от вас, бе!? — помисли си Бойко Методиевич, с ясното съзнание за цялата несъстоятелност на комисията, чието създаване беше умел ход за хвърляне на прах в очите на Брюксел). Колкото до Трисеров, там нещата са по-сложни, тоя съвсем не се е крил — придобивал е имоти и автомобили на поразия. Голяма част са на негово име, а с официално декларираните си доходи не може да купи и половината. Не знам какво ще правим с него. Знаете, че тук много инспектори и клюкари от комисията знаят, много усилия ще ми коства да потуля работата — председателят бързаше да изтъкне заслугите си, защото не беше трудно да се досети накъде ще продължи разговора.

— Ъхъ. Направи, моля те, необходимото, много ни е помагал… – просъска Бойко Методиевич.

Вашият коментар