В сянката на Борисов

Бойко най-после го вкара… – откъс

 

boyko_0008w

Вече „акостирал“ на арената, Бойко беше в съблекалнята и обличаше спортния си екип. При него влезе кметицата, малцина бяха тези, които можеха да си позволят това, но Данчето беше една от тях. Без да обръща внимание на полуголото снажно тяло на Вожда, започна да го занимава с несекващите си проблеми. Обикновено в такива ситуации, момичетата искаха да „пипнат мускула му“, но кметицата не искаше. Имаше някакви проблеми с близки до Лидера фирми, които ремонтират столицата, всъщност, всички, които ремонтираха бяха близки до Него, така че това може да бъде причислено към „ненужните уточнения“. Не могла да направи като хората едни релси, така че трамваят да се движи по тях с по-висока скорост. Бяха закупени, пак от приятели, де, нови мотриси, лъскави и с много възможности, ама ей на, железният път не можеше да бъде направен. Въпреки, че на сцената са две много култивирани личности, те не схващаха елементарни неща. За всичко това си има специалисти и технологии, но на Територията, такива нямаше. Съвсем естествено е, хората с широка трапезна култура да не могат да правят железни пътища. Мутри, милиционери, както и хармоничната комбинация между тях, няма откъде да владеят такива технологии, още повече те не са общодостъпни. Така че този въпрос не може да бъде решен по друг начин освен чрез изоставяне или както те го наричаха „з**бване“.

Данчето много се оплака от Ординареца. Бъркал се по всевъзможни начини в кампанията й като кмет, прибирал всички пари и определял как ще бъдат харчени. Разбира се, начините, които избирал довеждали обратно до неговите джобове, може би в намален, но узаконен вид. Тази бруталност у този невежа много смущаваше Кметицата. „Не мога да разбера откъде черпи това самочувствие, при положение, че дори маймуните не биха го избрали за техен водач“, завърши тирадата си Данчето. Бойко също не можеше да разбере това явление, отдаваше го на безпределната глупост на Ординареца, която не му позволяваше да се ориентира в обстановката и беше като ултра нахално селско дете, попаднало в градска къща.

Той й обясни какво да прави, също даде инструкции кому да се обади, като непременно каже, че лично Той е разпоредил да се помогне. Малко го изнервяше тая кметица, ама това беше витрината на Територията и беше необходимо да й се обръща внимание. Освен това тя добре охранваше котараците — един булевард го правеха по 5 пъти с парите на града, а пък едни и същи дупки пълнеха по 20-30 пъти. Един от конкурентите й много точно определи цялата дейност на кметството „ремонтира, за да ремонтира“, макар това съвсем да не беше тяхната цел — те просто търсеха претексти за прибиране на общинските пари. Иначе жената се бореше с всички болести, трудности, проблеми без да създава излишен шум.

Данчето също си беше повярвала малко повече от необходимото, имаше много сериозен конфликт с Ординареца. Приятелските фирми я бяха известили, че човекът с твърде особена форма на главата им дава някакви разпореждания за пренасочване на средствата в „негови проекти“, което всъщност намаляваше печалбата на котараците и сумите, заделяни за Данчето. Ординареца наложи някои свои хора за кметове в столична община, с което Кметицата не беше съгласна, но онзи наглец така я изигра, че тя почувства нужда да излее болката си пред Бойко. Той я слушаше вяло, защото някои от хората сам Той беше подал на Ординареца, но докато тя говореше у него възникна колебание дали да не стовари един нововъзникващ корупционен скандал върху нея.

В общината Той беше заровил един проблем с една трамвайна линия като кмет. Сега ОЛАФ беше научил за случая и ще трябва да измисли ловко изплъзване от пипалата им, но някак си сърце не му даваше да стовари отговорността върху крехките плещи на кметицата. Това малко червейче го глозгаше и напоследък му създаваше дискомфорт. Освен това, имаше много голяма опасност и на Него (за пръв път) да му се случи голямото спиране на еврофондове, поради грандиозната корупция на Територията. Той, естествено, нямаше нищо общо с нея и много (ама страшно много) мразеше да свързват името Му с подобни теми. Много се бе изнервил от тази перспектива и необходимостта от срещи с момчетата беше нараснала. Пристигането на стадиона, Му се стори за миг, но това беше, защото по времето на цялото пътуване беше погълнат от тежки мисли.
Докато отваряше сака си, Кметицата излезе, а на нейно място се появи младата експертка, която затвори вратата след себе си. Въпреки поверителния разговор с Данчето, тя само беше притворила вратата, а сега…

Методиевич направо беше забравил за тази среща. Удиви се на схватливостта на служителката си, която дори беше започнала да контролира ситуацията. Момичето беше притиснало до гърдите си някаква папка, косат й беше прибрана, но още с влизането Бойко Методиевич забеляза, че копчетата на блузата й са необичайно ниско разкопчани.

— Здрасти, шефе! — каза тя, докато разтваряше папката.
— Охооо, виждам… подготвила си се… — чудеше се какво да каже Вожда, след като нищо опаковано в папка не го интересуваше.
— Да ти прочета ли от доклада? — продължи момичето, но в този момент разпусна разкошната си руса коса с толкова непринуден жест сякаш беше професионалистка.
— Не! Няма нужда, предпочитам да те слушам. В този миг той се беше приближил опасно близо, а след това твърде малко думи бяха разменени.

Тя изтупа от ревера му въображаема прашинка, за да сме докрай коректни трябва да съобщим, че и реверът беше въображаем, тъй като в това време Лидера беше гол до кръста. Той я сграбчи стръвно. Ръцете Му лакомо стискаха дупето й. Тя изохка от удоволствие, но Той така здраво продължаваше да го мачка, сякаш беше гума за стискане и развиване на предмишницата, та тя може и да беше изохкала от болка. В такива ситуации тя инстинктивно пое ръчното управление и болезнените мачкания секнаха. С джойстика в ръце, тя започна да управлява тялото Му. Без да разсъждава особено много, дори не се сещаше как беше открила това, навярно подсъзнателно посягаш към пулта за контрол и той се превръща в послушно мече в ръцете ти. Сочното й дупе, наричано на жаргон bubble butt*, явно предизвикваше мъжете да се опитват да развият своя palmaris longus мускул**, което е и основната причина младото момиче да беше направила някои открития. Бойко все още не махаше ръцете си оттам, където първоначално ги бе поставил. Той се наслаждаваше на меката плът, точно такива дупета обичаше Той – не бяха съвсем стегнати, но още по-малко могат да бъдат наречени разпуснати; в никакъв случай bubble butt не беше синоним на „голям задник“, защото съвсем не предполагаше „пухкаво тяло“, а тъкмо обратното. Мислите на Вожда се рееха из спомените за прекрасните момичешки задни части, които бе имал в живота си, то беше като прелюдия към следващото действие — да я събуе. За миг лиши сетивата си от онази част от тялото на момичето, която имаше толкова сексуален заряд, но пък неговите ръце частично започнаха да контролират нейните, може да се каже, че това беше нещо като дефлекторен щит пред пулта за управление. Пръстите-кебапчета, а и възбуденото състояние, в което се намираше не Му позволи да откопчае копчетата на панталона, затова нейните ръце го погалиха в посока от края на дългия дланен мускул към върха на пръстите, докато Той непохватно, но упорито разкопчаваше поредното копче. Тя му помогна с премахването на преградите и захвърли панталона към близката пейка, това стана повод Той да я сграбчи отново с малко по-груб захват. Прашките не Му пречеха да докосва нежната плът на момичето и Той се възползваше с пълни шепи от този факт. Започна да гали дупето на експертката и дори да я драска с ноктите си по фината епителна тъкан, на нея й харесваше. Тя изви тялото си към него, положи глава на гърдите Му и леко настръхна. Старият коцкар веднага разбра, че драскането е имало ефект. Въпреки грубата си природа, Той го беше направил много нежно, но може би и мекичкото дупе, свикнали да наричаме „бебешко“, всъщност беше неутрализирало обичайно грубоватите Му ласки, но явно не задълго. С един замах Той разкопча ризата й, като по пода се пръснаха копчетата. Не се чу звук от разпаряне на тъкан, а копчетата изпопадаха на земята като мъниста от кутия за бижута, сякаш бяха зашити със специална цел. Пред Него се отвори широко поле за действие и Той, като опитен военачалник, веднага се премести там. Сега държеше с двете си ръце онова, за което беше подсвирнал сутринта. Двете гърди бяха достатъчно големи, но не прекалено, бяха направени с вкус. Прииска Му се да ги захапе. Стори го. Експертката замърка от удоволствие. Той също, само при него е по-правилно да се назове ръмжене, защото, ако котето мърка, то същият звук, издаван от лъва, макар да е от същото биологично семейство, се нарича ръмжене. Докато Бойко Методиевич се забавляваше с гърдите на момичето, тя умело се насочи към най-важния орган и съвсем нежно започна да го масажира. Ръмженето се поусили. Ситуацията продължи известно време, докато тя не реши, че вече дошло време да му свали гащетата. Направи го, с много вещина. Без да се бави, с едната ръка започна да гали тестисите му, а с другата помагаше на фелациото. Вожда стоеше прав, докато тя беше седнала на пейката. Това продължи 15-20 минути, но до коитус не се стигна, защото въобще не се стигна до ерекция. Методиевич леко, ама съвсем леко, се почувства неудобно и се закашля, за да се прикрие:

— Виж к’во, момчетата ме чакат долу. Искаш ли да продължим някой друг път. Аз ще ти се обадя – имам ти вече телефона.
— Ъхъ — успя да промълви тя, заела се да прибере ризата и да си сложи обратно сакото и панталоните. Отнякъде извади безопасна игла, която да замести изпопадалите копчета. Види се беше готова на всичко.

Момчетата го посрещнаха бурно и топло. Това му върна самочувствието и донякъде го оживи. Унинието му личеше отдалеч, това не остана незабелязано от приятелчетата и те оцениха ситуацията като за „бърз гол“. Съотборник му подаде с възглас „давай, Бойко, вкарай им го“, противниковите играчи хитро се бяха изтеглили от своята половина, бяха оставили само нещастния вратар, който се чудеше накъде ще бъде отправен ударът, за да се хвърли на обратната страна. И този път Той го вкара.


*  На английски жаргон — сферично дупе.
**  На български се нарича „дълъг дланен мускул“, намиращ се в предмишницата.

Вашият коментар